Силденафилът е фосфодиестеразов тип 5 (PDE5) инхибитор със химична структура C22H30N6O4S.
Притежава бял до светложълт кристален прах с молекулно тегло от 474.6 g/mol.
Химическите му свойства включват леко разтворимост във вода и свободна разтворимост в органични разтворители като метанол, етанол и дихлорометан.
Проявява точка на топене от 189-191°C и pKa от 6.5.
Силденафил е известен под различни химически имена, включително 1-[[3-(6,7-дихидро-1-метил-7-оксо-3-пропил-1H-пиразоло[4,3-d]пиримидин-5-ил)-4-етоксипхенил]сулфонил]-4-метилпиперазин и 5-[2-етокси-5-(4-метилпиперазин-1-ил)сулфонилфенил]-1-метил-3-пропил-1,6-дихидро-7H-пиразоло[4,3-d]пиримидин-7-он.
Важна физична характеристика на силденафила е неговата стабилност при нормални условия на съхранение (25°C, 60% относителна влажност) за поне две години.
Влиянието на светлината, влажността и температурните промени може значително да намали тази стабилност.
След перорално приложение, силденафил се абсорбира бързо, при което постигнатата биоеластичност е около 40%.
Метаболизира се от чернодробния ензим CYP3A4 и има терминален полуживот от 3-5 часа.
Чистотата на силденафила обикновено се определя чрез техника като високо-ефективна течностна хроматография (HPLC) или масспектрометрия (MS), като стандартите за чистота според United States Pharmacopeia (USP) не позволяват по-малко от 99.0% чистота за силденафил цитрат.
Често срещаните примеси в силденафила включват десетил силденафил, силденафил сулфон и силденафил N-оксид, които могат да повлияят ефективността, безопасността и стабилността на лекарството.
Силденафил: Механизъм на действие
Силденафил действа чрез инхибиране на фосфодиестераза тип 5 (PDE5) – ензим, който разгражда цикличния гуанозин монофосфат (cGMP) в гладкомускулните клетки на пениса.
Чрез блокирането на PDE5, нивата на cGMP се увеличават, не позволявайки на ензима да ограничи процесите, които водят до релаксацията на мускулните тъкани и увеличен кръвен поток.
Това е основният механизъм, чрез който силденафил подпомага ерекцията.
Когато нивата на cGMP нарастват, гладкомускулните клетки се отпускат, което позволява засилване на притока на кръв в пениса.
Този процес не се случва автоматично – необходимо е сексуална стимулация, за да се отключи освобождаването на азотен оксид (NO) от ендотелните клетки на пениса.
Азотният оксид активира ензима гуанилат циклаза, който преобразува гуанозин трифосфат (GTP) в cGMP.
Така, високите нива на cGMP усилват вазодилатацията, увеличавайки кръвния поток и улеснявайки ерекцията.
Силденафил е селективен за PDE5, който е предимно наличен в пениса, което го прави ефективен при лечение на еректилна дисфункция с минимални странични ефекти.
Освен това, неговото бързо начало на действие позволява ефектът да бъде усетен в рамките на 30-60 минути след прием, а продължителността на действието може да достигне до 4-6 часа в зависимост от дозата и индивидуалния отговор.
Този механизъм на дозозависимост позволава по-големи дози да водят до по-силни и продължителни ефекти, което е полезно при различни степени на еректилна дисфункция.
Приложение на Силденафил
Силденафил се използва основно за лечение на еректилна дисфункция (ЕД) при мъже, както и за лечение на пулмонална артериална хипертония (ПАХ).
При ЕД, силденафил помага за подобряване на способността за поддържане на ерекция, като стимулира кръвния поток към пениса.
При ПАХ, силденафил помага за намаляване на налягането в белодробните артерии, увеличавайки капацитета за физическа активност и подобрявайки общото състояние на пациента.
Лекарството е налично под различни форми на дозиране, включително таблетки, орални суспензии и инжекционни разтвори.
Таблетките са най-честата и удобна форма за употреба, обикновено приемани 30 минути до 1 час преди сексуална активност.
За лекуване на ПАХ, може да се предпочете приложение чрез инжекционни разтвори за по-бързо и директно действие.
Оралната суспензия че предоставя алтернатива за пациенти с трудност при преглъщане на таблетки или предпочитащи течни форми.
Въпреки ефективността си, силденафил може да доведе до взаимодействия с други лекарства, като например нитрати и алфа-блокери, което може да доведе до тежка хипотония.
Пациенти с тежко чернодробно увреждане или такива с история на свръхчувствителност към силденафил трябва да избягват употребата му.
Разпространените странични ефекти включват главоболие, зачервяване на лицето, диспепсия и запушване на носа.
В редки случаи се наблюдават сериозни нежелани реакции като приапизъм, внезапна загуба на зрение и слух.
Макар и според указанията да не е одобрен за употреба при деца, силденафил може да се предписва за ПАХ при деца на възраст от 1 до 17 години.
Приложение на Силденафил
Един от основните случаи, при които силденафил се използва, е лечението на еректилна дисфункция (ЕД).
Това състояние се характеризира с неспособността на мъжа да постигне или поддържа ерекция, достатъчна за извършване на задоволителен сексуален акт.
Чрез стимулиране на кръвния поток към пениса, силденафил помага да се постигне и поддържа ерекция при наличие на сексуална стимулация.
Тази функция го прави изключително ценен за мъже, страдащи от ЕД, като по този начин подобрява качеството на техния сексуален живот и психическо благополучие.
Освен ЕД, силденафил е ефективен и за лечение на пулмонална артериална хипертония (ПАХ).
Тази форма на хипертония включва необичайно високо кръвно налягане в артериите, водещи към белите дробове, което може да доведе до затруднено дишане и ограничен капацитет за физическа активност.
Чрез отпускане на кръвоносните съдове в белите дробове, силденафил улеснява притока на кръв, намалявайки натоварването върху сърцето и подобрявайки способността на пациента да извършва физически упражнения.
Плавно преминаване към следващата показателна индикация, силденафил се използва и при доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), състояние, при което простатната жлеза се увеличава и може да предизвика проблеми с уринирането.
Въпреки че това не е одобрена индикация във всички страни, някои проучвания показват, че силденафил може да намали симптомите, свързани с ДПХ, като честота на уриниране и чувство на незавършено изпразване на пикочния мехур.
Това показва неговата многофункционалност и възможности да облекчи различни медицински състояния.
Ползи от Силденафил
Силденафил е известен преди всичко с способността си да подобрява еректилната функция.
Като инхибитор на фосфодиестераза тип 5, той увеличава притока на кръв към пениса, което помага за постигането на по-твърда и дълготрайна ерекция.
Това е особено ценно за мъже, страдащи от еректилна дисфункция, които често изпитват затруднения при поддържане на ерекция достатъчно дълго за задоволителен сексуален акт.
Силденафил не само подобрява физическата способност за сексуална активност, но също така може да допринесе за значително по-високо ниво на сексуална удовлетвореност.
Като продължение на ползите за сексуалното здраве, силденафил подобрява общия сексуален опит както за мъжете, така и за техните партньори.
Повишената увереност в способността за постигане и поддържане на ерекция може да доведе до по-силна интимна връзка и удовлетворение.
С доброто си разположение за употреба, силденафил започва да действа в рамките на 30 до 60 минути след прием, което позволява спонтанност в сексуалните активности.
Тези характеристики правят лекарството ефективно и предпочитано решение за множество двойки, които търсят начин да подобрят своя сексуален живот.
Освен еректилната дисфункция, силденафил намира приложение в лечението на пулмонална артериална хипертония (ПАХ).
Това състояние представлява високо кръвно налягане в артериите на белите дробове, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми.
Силденафил намалява това налягане, подобрявайки капацитета за физическа активност и общото здравословно състояние на пациентите.
Той дори може да намали риска от сърдечна недостатъчност при тези пациенти, благодарение на своите благоприятни ефекти върху сърдечната функция и кръвното налягане.
Безопасност и странични ефекти
Силденафил може да доведе до редица често срещани странични ефекти.
Сред тях, най-често потребителите съобщават за главоболие, което засяга до 16% от приемащите лекарството.
Зачервяването на лицето също е обикновен страничен ефект, появяващ се поради разширяването на кръвоносните съдове и засяга като цяло до 10% от потребителите.
Други усещания като диспепсия (стомашно разстройство), гадене и диария са също сравнително чести, засягащи около 7% от хората.
Назалната конгестия и синусовото налягане, които се появяват при до 4% от потребителите, също са често срещани, тъй като лекарството може да предизвика задръстване на носните проходи.
Промените във зрението като замъглено виждане, чувствителност към светлина и синьо-отенъчно виждане, макар и по-редки, може да засегнат до 3% от потребителите и следва да бъдат наблюдавани внимателно.
По рядко срещаните, но по-сериозни странични ефекти включват приапизъм – продължителна и болезнена ерекция, която изисква незабавна медицинска намеса, за да се избегнат дълготрайни увреждания.
Лекарството може да предизвика също сърдечно-съдови ефекти каквито са изменения в кръвното налягане, сърдечния ритъм и сърдечния дебит, което представлява риск за потребители с предхождащи сърдечни заболявания.
Алергичните реакции като обриви, сърбеж и подуване също са възможни макар и редки и трябва да бъдете предпазливи, ако сте податливи на алергии.
Възникването на внезапна загуба на слуха също е докладвано, макар и механизмът все още да не е напълно изяснен.
Трябва да се има предвид, че Силденафил има определени противопоказания и предупредителни сигнали.
Лекарството не бива да се използва едновременно с нитрати, тъй като комбинацията може да доведе до опасно спадане на кръвното налягане.
В случаи на едновременна употреба с алфа-блокери, необходима е повишена предпазливост, за да се избегне хипотония.
За пациенти с пулмонална хипертония, употребата на силденафил може да влоши състоянието им.
Пациенти с редки очни заболявания като ретинитис пигментоза също трябва да избягват силденафил, тъй като лекарството може да ангажира състоянието.
Дози при специални популации, като деца и възрастни хора, трябва да се определят с особено внимание, а употребата по време на бременност или кърмене е нежелана поради недостатъчно познания върху влиянието на лекарството върху плода или кърмачето.
